За всички, които пожелаха мой стих!!!
Не късай листите на моето минало.
Не ме учи как да живея днес!
Не се заричай, че всичко ще бъде наред.
Аз не те карам да живееш по моите правила.
А по твоите е трудно.
Ти само сипваш сол във раните ми.
И сякаш тръгваш "кален" от моята болка,
все едно ти дава криле, за да полетиш.
Това не е повод за гордост, нито за щастие...
Не ми вади душата "с памук",
дори той вече започна "да драска".
Не поставяй условия пред любовта си,
защото никога няма да си истински щастлив (така).
Танцувай с полъха на вятъра.
А аз ще те стисна в душата си, като спомен...
и така ще съм сто пъти по-богата,
отколкото с теб и твоите "понятия" за всичко.
Не късай листите на моето минало,
вече и ти си част от него.
А ти с гордо вдигната глава тръгни...
Тръгни към своя съд във продължението на живота си.
Научи се да живееш без мен!!!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados
