Поет, съблечен гол, без дрехи,
опърпан, брулен от студени ветрове.
Човешкото от мен завинаги отнеха,
онези същите велики архиврагове.
Перото ми на две строшиха,
мастилото замръзна в стъкления хлад.
И въпреки, че тайно съгрешиха
ги чакам в моят вечен ад.
Духът ми вече няма сили да ги жали,
ръцете ми копнеят днес за мъст.
Тъй както огънят от пламъче се пали,
така и те във ада ще горят. ...