Поет, съблечен гол, без дрехи,
опърпан, брулен от студени ветрове.
Човешкото от мен завинаги отнеха,
онези същите велики архиврагове.
Перото ми на две строшиха,
мастилото замръзна в стъкления хлад.
И въпреки, че тайно съгрешиха
ги чакам в моят вечен ад.
Духът ми вече няма сили да ги жали,
ръцете ми копнеят днес за мъст.
Тъй както огънят от пламъче се пали,
така и те във ада ще горят.
Това са днес последните ми думи,
гримаса зла ми устните криви.
Бъдете здрави, все така безумни,
в чистилището ще се срещнем с вас, уви.
© Joakim from the grave Todos los derechos reservados