18 oct 2018, 8:38

За всички "вас"

  Poesía
1.5K 4 7

Поет, съблечен гол, без дрехи,
опърпан, брулен от студени ветрове.
Човешкото от мен  завинаги отнеха,
онези същите велики архиврагове.

 

Перото ми на две строшиха,
мастилото замръзна в стъкления хлад.
И въпреки, че тайно съгрешиха
ги чакам в моят вечен ад.

 

Духът ми вече няма сили да ги жали,
ръцете ми копнеят днес за мъст.
Тъй както огънят от пламъче се пали,
така и те във ада ще горят.

 

Това са днес последните ми думи,
гримаса зла ми устните криви.
Бъдете здрави, все така безумни,
в чистилището ще се срещнем с вас, уви.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Joakim from the grave Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Дари!
  • И ще си кажете "Добър ден" ли О, то там сигурно е вечна нощ, но едва ли си пожелават "лека нощ".
    Сериозно, хареса ми този отмъстителен поет
  • Благодаря, че прочетохте.
  • Звучи огорчение в душата на поета...
    Кой успя до кръв да го обиди?!
    Или любов безответна?
    А може би: нещо друго се привиди?
    Братко,отдвна изпих чашата на огорчението.
    Знаеш ли, лековити са всички състояния...
    Останалото е търпение!
  • Човешкото не се отнема ей, така, а чувства в редовете ти откривам. Единствено човекът е способен на това - с гняв да препълва своята душа, но хубаво ,че имаме сърца, и стига ни един да ни продума - човекът е човек. Благодаря! А дамите, изказали се по напред са готини и както вижда се и те четат. Поздрави!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...