BlackWizard (Joakim from the grave)
102 70
18.10.2018 г., 8:38 ч.

За всички "вас" 

  Поезия
1119 4 7

Поет, съблечен гол, без дрехи,
опърпан, брулен от студени ветрове.
Човешкото от мен  завинаги отнеха,
онези същите велики архиврагове.

 

Перото ми на две строшиха,
мастилото замръзна в стъкления хлад.
И въпреки, че тайно съгрешиха
ги чакам в моят вечен ад.

 

Духът ми вече няма сили да ги жали,
ръцете ми копнеят днес за мъст.
Тъй както огънят от пламъче се пали,
така и те във ада ще горят.

 

Това са днес последните ми думи,
гримаса зла ми устните криви.
Бъдете здрави, все така безумни,
в чистилището ще се срещнем с вас, уви.

© Joakim from the grave Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Дари!
  • И ще си кажете "Добър ден" ли О, то там сигурно е вечна нощ, но едва ли си пожелават "лека нощ".
    Сериозно, хареса ми този отмъстителен поет
  • Благодаря, че прочетохте.
  • Звучи огорчение в душата на поета...
    Кой успя до кръв да го обиди?!
    Или любов безответна?
    А може би: нещо друго се привиди?
    Братко,отдвна изпих чашата на огорчението.
    Знаеш ли, лековити са всички състояния...
    Останалото е търпение!
  • Човешкото не се отнема ей, така, а чувства в редовете ти откривам. Единствено човекът е способен на това - с гняв да препълва своята душа, но хубаво ,че имаме сърца, и стига ни един да ни продума - човекът е човек. Благодаря! А дамите, изказали се по напред са готини и както вижда се и те четат. Поздрави!
  • Много гняв!
  • Преляла е чашата...
Предложения
: ??:??