За всяка грешна мисъл 

За всяка грешна мисъл си заплащам,

осъдена на самота.

Устроен е светът така, разбирам,

не ми се дава нищо ей така.

Понякога си мисля твърде често

за теб и грешната любов.

В сърцето ми остават чувства само,

да те докоснат ти не си готов.

Понякога се скитам често сред мечтите

и търся, търся любовта,

така минават неусетно дните,

в които липсва, липсва тя.

За всяко нещо знам, че се заплаща,

но мисля вече си платих.

Открий сърцето ми накрая,

за да не пиша стих след стих!

                  Мария Мустакерска