В дълбоките води на любовта,
нагазих някога преди години...
Горях в пожарите на младостта,
на път за райските градини.

Пиян бях от любовния нектар.
И бях пленен от радости неземни,
навсякъде аз виждах само чар
и замъци красиви и вълшебни!

И заживях във нереален свят!
Красива беше моята заблуда...
И като в сън, пред нищо не се спрях,
летях безгрижен, като пеперуда!

Уверен бях, че всички богове
са влюбени единствено във мене
и че спасителните брегове
и този свят обслужват само мене!

Макар че този сън аз надживях,
и знам за мен, че бе една заблуда!
О, цял живот в заблуда бих живял -
от този хубав сън, да се събудя!