„ЗАБАВНОТО” ХОЖДЕНИЕ

В ДЪРЖАВНО УЧРЕЖДЕНИЕ

Всеки, вярвам, е висял

по опашки, в коридори,

или цял е ден търчал

с бюрократи да се бори.

Щом в България живее,

значи влиза във отбора

и отдавна вече пее

в на изпатилите хòра.

Ще започна моя стих

със представяне човека,

на когото отредих

да върви по таз пътека.

Той е млад и търпелив,

а в житейските несгоди

се оказва издържлив,

щом човек се още води.

Името му кратко

помни се от раз,

нему викат Владко –

родом от Бургас.

Женен от година

за своята Дарина,

а в петък през нощта

стана и баща.

По таз причина Влади

ще дава днес заявка –

решение ще вади

за детските надбавки.

Днес, във понеделник,

(нам омразен делник)

става Владко отзарана

и не чакайки подкана,

хапва нещичко на крак,

пали Опела и ето,

бърза нашият юнак

да отхвърли гаалето.

Влиза в сградата позната

и застава на гишето,

а от него там жената

почва разпит за детето:

– Колко е голямо?

– Ами... месец няма.

– За рождение кетапа?

– Вкъщи е. Да се не цапа.

– Донесете го тогава,

щот’ без него туй не става!

– Друго трябва ли да нося,

та да се не после кося?

– Бланка ще ви дам.

Всичко пише там.

Бланката си взема

Владко и поема

обратно към къщи,

но без да се мръщи –

как могъл би той да знае

к’во ше требе да се прае.

Този дом със точка А

отбелязвам аз сега.

За нагледно слагам В-то

при онази на гишето.

Бланката разглежда той,

като се чумери,

мисли си: „Май днес покой

няма да намеря?”

Там е казано изрично:

искат доходна бележка,

акта, двете карти лични

и написано без грешка.

Много туй му се не нрави,

но търпи и ще се справи.

Грабва нужните тапии

от дома си (точка А)

и излиза да добие

и последната една,

та отива, ще не ще,

в работата (точка С).

Бързо вадят се числата

за предишните заплати

и наум си ги пресмята,

че ще бъдат те признати.

Леко Опелът тресе,

пъплейки към точка В

(там, където Владко ще

всичко сбрано отнесе ).

Седнал вече в коридора,

той попълва точка втора,

а след час на мъки края

го видя и при оная

да предава се завтече,

ала тя направо рече:

– Час дванайсти е и над.

Ще почивам за обяд.

Владко думите прие,

па обърна се спокойно

и отиде за кафе

без шикер, голямо, двойно.

Във един отново те

се събраха в точка В.

Уверен, татко Влади

бумагите подаде,

но тука пропуск има –

картите и акта

да иде и преснима

е трябвало в антракта.

И сега къде?

Право в точка D.

Добре, че апарата

намира се наблизо

и няма със колата

отново да излиза.

И така, копирал в D,

той завръща се при В,

но оная съща крава

сериозно обяснява,

че е нужна там поява

на печат оригинален

и параф от шеф реален.

Кръв във мозъка навлиза,

на ръба е той на криза,

ала Владко зъби стиска

и език у тях притиска,

като мисли си: „Не бива

тук стаканът да прелива.

И това ще мога, зная,

търпеливо да изтрая.”

Листите събра и взе,

яхна немското возило

и назад към точка С

вече той върти кормило.

Бие там печата

шефът под числата,

слага подпис и

Владко веч лети

да ги занесе

бързо в точка В.

Оназ женица съща

чаршафите разгръща,

а после се обръща

за справка към бащата:

– Как ще движи се парата?

По сметка или щеш

да бъде тя във кеш?

– По сметка е желана.

Посочих и айбана.

– Да. Необходим е.

На ваше ли е име?

– На моята съпруга.

– Тогава бланка друга

вие попълнете,

в която отредете

името на титуляра

да е първо в екземпляра,

а и подпис да постави

трябва след това жена ви!

Кръв отново във главата

пътя си пробива.

Факт е вече и белята –

чашата прелива!

Владко не издържа!

Почва да попържа

и жестикулира!

Стана панаира!

– К’ва е тая простотия?!

Кой измислил ги е тия?!

Ден загубих да угòдя

на проклетата система

и по мъките да ходя,

а накрая ход да нема!

За двадесет и пет

левчета нищожни

станах разноглед

в схемите ви сложни!

Задръжте си парите!

Не съм за тях умрял!

Наврете си ги всите

при чревния финал!–

ядосано им рече,

бланката намачка

и по-спокойно вече

крачка подир крачка

изхода намира,

вкъщи се прибира

и ляга изтощен

от скапания ден.

Ето хронологията,

дето хамалогията

съм представил по-различно –

кратко и геометрично:

Тръгване от точка А

и пристигане във В.

Там не мина по вода

и отново в А дойде.

С бегъл прочит се разбра,

че ще ходи се във С.

Взе бележка със числа

и отправи се към В.

Пи кафе, но ето на,

да копира трябва в D.

Снима всичко и така

той е пак пред точка В,

но женицата добра

го запраща в точка С.

Веч застанал на ръба,

Владко върна се във В,

ала същата овца

заявява, че не е

спазил правилно реда.

До момента се владе,

но накрая си избра,

че е по-добре да мре

от това да ходи в А

или нова точка Е.

След смътна представа

чертежът издава,

че фигура такава

човекът не познава.

Времето загуби Владко

в опит да сполучи

и да мине всичко гладко,

но се не получи.

Никога нещата

в подобните палати

не ходят по водата,

защото бюрократи

са глупост сътворили

и са я замразили.

И тъй картина жалка

накрая се рисува –

ледена пързалка,

където всеки псува.

Билетите продават

най-често бюрократки,

които не съзнават,

че с главно „П”са Патки,

понеже ги раздават,

а грам не обясняват.

Например, че ледът

се пука всеки път,

когато някой дръзне

без кънки да се плъзне

или веч се умори

пируети да твори,

(както бе при Влади –

онзи татко млади).

Та таз пързалка вечна,

от време най-далечно

ни ‘лъзга безконечно

и в бъдеще е нужно

онези горе дружно

вместо всеки ден да спят,

да я вече размразят,

че в условията тука

ще народът да изкука.