Здравей, влюбена ли си пак?
Къде ми захвърли душата?
Кажи къде е, в кой влак?
Да я настигна, че не свиквам с тъгата...
.
Време не било да те обичам?!
А нима ще има някога такова?!
Не видя ли как се свличах
по потната риза на Бога?
.
А колко исках, мила, да те сбъдна.
Както рисунка от детска ръка.
И пак в росата ти да плувна.
"Дъга любовна"- да те нарека.
.
Слаб ли бях за теб художник.
Или не те видях в икона.
В тъмнината восъчно - безбожна,
забих в краката ти пирона.
...
Здравей, чети го, сбогом.
Аз отдавна си намерих кръста.
И всяко място днес е лобно.
И с друга ще възкръсна...
© Графит Диамант Todos los derechos reservados