26 jun 2010, 21:04

Забранена зона

  Poesía
864 0 4

 

 

          Отново в съня ми дойде

       и пак стоиш на прага, а не влизаш,

       тъмнината като вълна на голо боде,

       като дълга копривена риза.

       Омръзна ми да идваш всяка нощ,

       без думи винаги да си отиваш,

       а утрото да ме пронизва като нож,

       да ме човърка с острие ръждиво.

       От днес сънят ми е за тебе забранен,

       тук не идват спомени измачкани,

       но ако нещо пак те спъне някой ден,

       не стой на прага, осмели се да прекрачиш!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Aр, благодаря за коментара, не бих се засегнала ни най - малко дори и да беше критичен! Що се отнася за "прекрасността", аз също смятам, че това не е най - доброто от мен. Що се отнася до темите , да прав си въртят се едни и същи теми, но аз намирам това за провокация - да бъдеш по своему различен в нещо толкова "овехтяло". И за финал, когато емоциите ме връхлетят и думите просто се изливат, аз им се подчинявам напълно, отдавам се на чувствата си и не мисля за останалите "подробности" - просто такъв ми е темпераментът. Още веднъж благодаря!
  • Много ми хареса!
  • Прекрасна поезия!Аплодисменти!
  • Браво..много ми хареса

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....