Отново в съня ми дойде
и пак стоиш на прага, а не влизаш,
тъмнината като вълна на голо боде,
като дълга копривена риза.
Омръзна ми да идваш всяка нощ,
без думи винаги да си отиваш,
а утрото да ме пронизва като нож,
да ме човърка с острие ръждиво.
От днес сънят ми е за тебе забранен,
тук не идват спомени измачкани,
но ако нещо пак те спъне някой ден,
не стой на прага, осмели се да прекрачиш!