Ти беше този, когото наричах с непознати имена,
бе този когото сънувах, дори със отворени очи!
Ти беше този, за който не се боях, знаейки че си с нея!
Ти си този когото като видя и сърцето място не си намира,
ти си още раната в душата, усмивката ми на лицето и сълзите на очите!
Ти още скъп ми спомен, неопределимо желание, неразумни постъпки, лудо изживяване, очакван край!
Ти бе този, който познавам сред други, дори със завързани очи!
Този, който ръцете прегръщат отчаяно, а устните търсят безмълвно...
Ти си този, който познава всяка извивка на тялото ми, всеки белег от раните,
всичко което се върти в главата ми... когато съм с теб!
С теб се чувствам в безопастност, времето спира да върви,
с теб усещам, че ме има и че никога след теб няма да съм както преди... ...