12 nov 2011, 18:58

Забранения плод

  Poesía
1K 0 1

Ти беше този, когото наричах с непознати имена,

бе този когото сънувах, дори със отворени очи!

Ти беше този, за който не се боях, знаейки че си с нея!

Ти си този когото като видя и сърцето място не си намира,

ти си още раната в душата, усмивката ми на лицето и сълзите на очите!

Ти още скъп ми спомен, неопределимо желание, неразумни постъпки, лудо изживяване, очакван край!

Ти бе този, който познавам сред други, дори със завързани очи!

Този, който ръцете прегръщат отчаяно, а устните търсят безмълвно...

Ти си този, който познава всяка извивка на тялото ми, всеки белег от раните,

всичко което се върти в главата ми... когато съм с теб!

С теб се чувствам в безопастност, времето спира да върви,

с теб усещам, че ме има и че никога след теб няма да съм както преди...

С теб забравям проблеми, отхвърлям мечти...

защото моята мечта си ти!

С теб до края всичко преживявам и зная, че любовта ни ще издържи

на време и пространства, на хора и клюки, на обещания и забрани !

Нашата история не ще се стопи,

защото любовта ни ще е скрита от хорските очи!

И всяка песен ще напомня със години, колко още ни държи!

 

От забранения плод не всеки ‘оцелява’, за да разкаже как се ‘оживява’ !!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валиша Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...