12.11.2011 г., 18:58

Забранения плод

1K 0 1

Ти беше този, когото наричах с непознати имена,

бе този когото сънувах, дори със отворени очи!

Ти беше този, за който не се боях, знаейки че си с нея!

Ти си този когото като видя и сърцето място не си намира,

ти си още раната в душата, усмивката ми на лицето и сълзите на очите!

Ти още скъп ми спомен, неопределимо желание, неразумни постъпки, лудо изживяване, очакван край!

Ти бе този, който познавам сред други, дори със завързани очи!

Този, който ръцете прегръщат отчаяно, а устните търсят безмълвно...

Ти си този, който познава всяка извивка на тялото ми, всеки белег от раните,

всичко което се върти в главата ми... когато съм с теб!

С теб се чувствам в безопастност, времето спира да върви,

с теб усещам, че ме има и че никога след теб няма да съм както преди...

С теб забравям проблеми, отхвърлям мечти...

защото моята мечта си ти!

С теб до края всичко преживявам и зная, че любовта ни ще издържи

на време и пространства, на хора и клюки, на обещания и забрани !

Нашата история не ще се стопи,

защото любовта ни ще е скрита от хорските очи!

И всяка песен ще напомня със години, колко още ни държи!

 

От забранения плод не всеки ‘оцелява’, за да разкаже как се ‘оживява’ !!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валиша Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...