Забрава

Времето тече и всичко отминава,

забравяме се всички и всичко в нас горчи,

всеки поема своя път различен

с нови хора и техните съдби.

Очите чакат, гледат, плачат,

трептящ страх във тях се таи,

пулсът бие бързо и времето бяга,

забравяме се всички и всичко в нас горчи.

Времето спира, а часовникът тиктака,

разделени, но заедно сме пак,

някак чужди и вековно празни,

непознати, но заедно сме пак.