Времето тече и всичко отминава,
забравяме се всички и всичко в нас горчи,
всеки поема своя път различен
с нови хора и техните съдби.
Очите чакат, гледат, плачат,
трептящ страх във тях се таи,
пулсът бие бързо и времето бяга,
забравяме се всички и всичко в нас горчи.
Времето спира, а часовникът тиктака,
разделени, но заедно сме пак,
някак чужди и вековно празни,
непознати, но заедно сме пак.