alistef (Албена Стефанова)
177 372
26 dic 2011, 1:39

Забрава 

  Poesía » Filosófica
886 0 8

ЗАБРАВА

 

Забравих да благодаря

за толкова неща,

за мъката, за щастието, 

радостта...

за дарбите и за дома си,

за спокойствието на съня си,

за пътя, за нозете, ръцете си,

с които те прегръщам

и за очите

дето виждат светлината,

за самата светлина,

за тъмнината,

за сърцето и за Любовта,

която ни събужда за живот,

за красивите цветя,

дори за грозните...

за всичкото и нищото в живота си,

за самия Живот,

за себе си, 

за тебе...

И за колко ли още неща

имам,  Господи, да Ти благодаря?

А аз, забравям,

и забравям...

И отлагам,

и отлагам...

Защото днес съм уморена,

утре ми се спи,

изгубена в света материален.

А всеки ден е винаги специален

с възможности, с любов и красота,

които мога да дарявам,

защото зная, този ден

няма повече да се повтори,

милостта Ти , Господи, 

през мене да говори...

А аз? Все забравям.

Животът си отива, вечността.

А аз пак забравям, 

забравям, Господи,

да Ти благодаря.

 

                                             1.12.2008 г. 

 

          С това стихотворение пожелавам на всички Честито рождество Христово, с пожелания за здраве, щастие и много любов и светлина в душите. И никога да не забравяме да благодарим. Защото всеки миг е дар от Бога и не бива да бъде пропилян напразно.

   Обичам ви:    Албена

 

© Албена Стефанова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??