Забрава
ЗАБРАВА
Забравих да благодаря
за толкова неща,
за мъката, за щастието,
радостта...
за дарбите и за дома си,
за спокойствието на съня си,
за пътя, за нозете, ръцете си,
с които те прегръщам
и за очите
дето виждат светлината,
за самата светлина,
за тъмнината,
за сърцето и за Любовта,
която ни събужда за живот,
за красивите цветя,
дори за грозните...
за всичкото и нищото в живота си,
за самия Живот,
за себе си,
за тебе...
И за колко ли още неща
имам, Господи, да Ти благодаря?
А аз, забравям,
и забравям...
И отлагам,
и отлагам...
Защото днес съм уморена,
утре ми се спи,
изгубена в света материален.
А всеки ден е винаги специален
с възможности, с любов и красота,
които мога да дарявам,
защото зная, този ден
няма повече да се повтори,
милостта Ти , Господи,
през мене да говори...
А аз? Все забравям.
Животът си отива, вечността.
А аз пак забравям,
забравям, Господи,
да Ти благодаря.
1.12.2008 г.
С това стихотворение пожелавам на всички Честито рождество Христово, с пожелания за здраве, щастие и много любов и светлина в душите. И никога да не забравяме да благодарим. Защото всеки миг е дар от Бога и не бива да бъде пропилян напразно.
Обичам ви: Албена
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Албена Стефанова Все права защищены
