danigallery (Йорданка Господинова)
388 1658
25 sept 2011, 14:27

Забравени спомени 

  Poesía » De amor
1007 0 17



Завързах в бяла кърпа всички спомени.
Прибрах ги на небето, при звездите.
А раните, които се оголиха
напираха да рукнат през очите.

Но аз съших душата с едри кръпки
и като кърпа проснах я да съхне.

Все чувах в тишината твойте стъпки.

А слънцето зад хълма тихо мръкна.

И мислите ни есента оголи...
Аз исках да забравя всичко лятно.
Но вятърът с гласа ти ми говори
и след дъжда завръща ме обратно.

 

Да беше грешка, щях да те поправя.
Да беше болка, да те отболея.
Но ти си лудост, тлееш сред жарава.
Как с тази лудост просто да живея?

Звездите, сякаш с клетва си орисал...
Щом нощ настъпи, спомени ми връщат.
И като вятър в сетните ми мисли
по пътя все към тебе се обръщат.

Дали на мъдрост времето ме учи?
Не се завързват спомените в кърпа.
Любов, която блика като ручей
не можеш да забравиш. Тя възкръсва.

© Йорданка Господинова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??