Забравено...
Намерих най-сетне длетото,
с което цяла вечност си ме ваял,
забравено, страдало беше горкото
да гради невъзможните мои идеали.
Да превърне от грахово зрънце - човека,
който всеки ден с радост ти зърваш,
не била зла съдбата, а била тя проклета,
не при теб, а при друг да ме върне...
Вина изпива ме! Защо изобщо те намерих?
Длетото е ръждясало и остаряло...
Усилията свои с капка кръв премерих,
а чувството любов в годините е изгоряло...
Вината е жестока! Мразя времето!
И мразя милостивата си, слънчева душа!
Да простя непростимото, да нося пак бремето...
Да потъпча искрицата, за да спася пепелта?!
***
Отново се родих, родих мечтите!
Пред свидната ми вяра моля се и се прекръствам!
Пепелта замъглява ми страшно очите,
и като феникс от нея, със сила, възкръсвам!!!
© Йоанна Маринова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Харесва ми, само ако не е важно за теб, че в някои моменти не те разбирам,зашото аз не бих мразила една милостива душа, предпочитам да мразя безраличието или лицемерието. Но в същност предпочитам да си спестявам емоциите от такова чувство като омразата. То пречи на усещането за самоуважение.
-
Хареса ми!
-
Силна си, Йоанна!
Продължавай да раждаш мечти и вярвай в тях!
Поздрави прегръдка за теб! -
Забравен е човекът ,от който идвам...И когато го намерих аз трябва да му простя и му прощавам...А той не може да си прости,че ме е изгубил...Не,не съм объркана.Не мога да го кажа направо,защото боли...Какво е забравено?!Той е забравен!...Не мога да говоря повече,съжалявам...Благодаря за съветите.
-
Извинявай за неудобния въпрос,но ти сама забелязваш ли основна линия в тази твоя творба?Убягва ми идеята.Защото така и не се разбира в тези пет строфи,неопределена по вид позия,какво всъщност е забравено.Изглежда всякаш ти самата си доста объркана и не знаеш какво точно искаш да обясниш.В един момент стиховетет ти наподобяват жестоко много Сафо,в другия момент го избиваш на Яворов.
Отново се родих, родих мечтите!
Пред свидната ми вяра моля се и се прекръствам!
Пепелта замъглява ми страшно очите,
и като феникс от нея, със сила, възкръсвам!!!
Все едно чета "Калиопа".
Имай предвид,че аз не злобея само давам съвети.Просто го преработи малко...Моля те...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
е много е добро.За мен това е прелестен стих!