Забравено...
Намерих най-сетне длетото,
с което цяла вечност си ме ваял,
забравено, страдало беше горкото
да гради невъзможните мои идеали.
Да превърне от грахово зрънце - човека,
който всеки ден с радост ти зърваш,
не била зла съдбата, а била тя проклета,
не при теб, а при друг да ме върне...
Вина изпива ме! Защо изобщо те намерих?
Длетото е ръждясало и остаряло...
Усилията свои с капка кръв премерих,
а чувството любов в годините е изгоряло...
Вината е жестока! Мразя времето!
И мразя милостивата си, слънчева душа!
Да простя непростимото, да нося пак бремето...
Да потъпча искрицата, за да спася пепелта?!
***
Отново се родих, родих мечтите!
Пред свидната ми вяра моля се и се прекръствам!
Пепелта замъглява ми страшно очите,
и като феникс от нея, със сила, възкръсвам!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоанна Маринова Всички права запазени
