hristam (Христина Мачикян)
531 928
20 jun 2014, 20:57

Забравено 

  Poesía
544 0 5

Полунощ като крясък на птица отекна
и събуди по клоните  кльощави сенки.
Разтопи се луната, капна, восъчно мека
и се гмурна нанейде по времето.

Самовили заплетоха мрака с коси,
под нозете им сърмени бликна жарава.
Замириса на тайнства и луди треви.
И на  нещо отда-а-авна забравено.

Всяка нощ се спотайват във мъжки очи,
във сърцата им мъжки по женски надничат.
Подаряват  забрава. До първи петли.
Но ги учат до смърт да обичат.

© Христина Мачикян Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??