hristam (Христина Мачикян)
532 928
Jun 20, 2014, 8:57 PM

Забравено 

  Poetry
470 0 5

Полунощ като крясък на птица отекна
и събуди по клоните  кльощави сенки.
Разтопи се луната, капна, восъчно мека
и се гмурна нанейде по времето.

Самовили заплетоха мрака с коси,
под нозете им сърмени бликна жарава.
Замириса на тайнства и луди треви.
И на  нещо отда-а-авна забравено.

Всяка нощ се спотайват във мъжки очи,
във сърцата им мъжки по женски надничат.
Подаряват  забрава. До първи петли.
Но ги учат до смърт да обичат.

© Христина Мачикян All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??