Полунощ като крясък на птица отекна
и събуди по клоните кльощави сенки.
Разтопи се луната, капна, восъчно мека
и се гмурна нанейде по времето.
Самовили заплетоха мрака с коси,
под нозете им сърмени бликна жарава.
Замириса на тайнства и луди треви.
И на нещо отда-а-авна забравено.
Всяка нощ се спотайват във мъжки очи,
във сърцата им мъжки по женски надничат.
Подаряват забрава. До първи петли.
Но ги учат до смърт да обичат.