Забравено
Полунощ като крясък на птица отекна
и събуди по клоните кльощави сенки.
Разтопи се луната, капна, восъчно мека
и се гмурна нанейде по времето.
Самовили заплетоха мрака с коси,
под нозете им сърмени бликна жарава.
Замириса на тайнства и луди треви.
И на нещо отда-а-авна забравено.
Всяка нощ се спотайват във мъжки очи,
във сърцата им мъжки по женски надничат.
Подаряват забрава. До първи петли.
Но ги учат до смърт да обичат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Мачикян Всички права запазени
