hristam (Христина Мачикян)
532 928
20.06.2014 г., 20:57 ч.

Забравено 

  Поезия
467 0 5

Полунощ като крясък на птица отекна
и събуди по клоните  кльощави сенки.
Разтопи се луната, капна, восъчно мека
и се гмурна нанейде по времето.

Самовили заплетоха мрака с коси,
под нозете им сърмени бликна жарава.
Замириса на тайнства и луди треви.
И на  нещо отда-а-авна забравено.

Всяка нощ се спотайват във мъжки очи,
във сърцата им мъжки по женски надничат.
Подаряват  забрава. До първи петли.
Но ги учат до смърт да обичат.

© Христина Мачикян Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??