5 ene 2008, 19:10

Забравено дете

  Poesía
707 0 7
Забравено дете…
Съвсем само...
Почернено сърце...
Никакво добро…

Забравено съм да…
В ъгъла стоя…
Прехапвам устните,
пред иконата се моля…

Мъча се едва-едва…
Между живота и смъртта…
Чакам я... Ровя в пръстта,
търся... Търся… Обичта!

Дишам ли? Не зная вече,
преглъщам тази капка самота…
Душата ми на две се разсече,
искам да открия малко топлина…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Усмивка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • На твърде мното деца им липсва страховито много майчината топлина.Раната, оставяща след тази липса е...жестока.Повечето от тези деца когато пораснат продължават да копнеят за едно истинско нежно докосване.Поздрав!
  • Много болка...Дълбок стих. Всички търсим топлина! Но топлина се намира само с топлота, затова бъди Усмихната и се радвай на това което ИМАШ! ЖИВОТА ЧЕСТО Е ЖЕСТОК - НЕ МУ СЕ ДАВАЙ!!!
  • много майки имаш тук...усмихни се!
    с обич за теб и майчина грижа.
  • я се усмихни веднага!

    тук сме!
  • Чудесен стих! Браво!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...