5.01.2008 г., 19:10

Забравено дете

703 0 7
Забравено дете…
Съвсем само...
Почернено сърце...
Никакво добро…

Забравено съм да…
В ъгъла стоя…
Прехапвам устните,
пред иконата се моля…

Мъча се едва-едва…
Между живота и смъртта…
Чакам я... Ровя в пръстта,
търся... Търся… Обичта!

Дишам ли? Не зная вече,
преглъщам тази капка самота…
Душата ми на две се разсече,
искам да открия малко топлина…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Усмивка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • На твърде мното деца им липсва страховито много майчината топлина.Раната, оставяща след тази липса е...жестока.Повечето от тези деца когато пораснат продължават да копнеят за едно истинско нежно докосване.Поздрав!
  • Много болка...Дълбок стих. Всички търсим топлина! Но топлина се намира само с топлота, затова бъди Усмихната и се радвай на това което ИМАШ! ЖИВОТА ЧЕСТО Е ЖЕСТОК - НЕ МУ СЕ ДАВАЙ!!!
  • много майки имаш тук...усмихни се!
    с обич за теб и майчина грижа.
  • я се усмихни веднага!

    тук сме!
  • Чудесен стих! Браво!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...