10 may 2005, 0:38

Забрави ме! 

  Poesía
3678 0 4

 

 

Не вдигай поглед с очи смутени,

пропити с нежност и тиха мъка!

Към мен не идвай с длани пленени

носещи тъжно сърце в разлъка.

 

Недей пристъпя с плаха надежда,

че има пропаст в пътя кармичен

и теб ще очерни с тази одежда,

покрила много души обични.

 

Има такава безкрайна дупка –

черна, огромна, жадна за всичко

и теб без грях ще погълне тука,

ще те затрие за миг магичност!

 

Спаси се! Бягай далеч от мене!

И не запомняй ни лик ,ни име

Не ти е нужно такова бреме,

живей щастливо и  ... Забрави ме!

 

 

11.03.2005г.

© Даниела Иванова-Рибарска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??