May 10, 2005, 12:38 AM

Забрави ме! 

  Poetry
3676 0 4

 

 

Не вдигай поглед с очи смутени,

пропити с нежност и тиха мъка!

Към мен не идвай с длани пленени

носещи тъжно сърце в разлъка.

 

Недей пристъпя с плаха надежда,

че има пропаст в пътя кармичен

и теб ще очерни с тази одежда,

покрила много души обични.

 

Има такава безкрайна дупка –

черна, огромна, жадна за всичко

и теб без грях ще погълне тука,

ще те затрие за миг магичност!

 

Спаси се! Бягай далеч от мене!

И не запомняй ни лик ,ни име

Не ти е нужно такова бреме,

живей щастливо и  ... Забрави ме!

 

 

11.03.2005г.

© Даниела Иванова-Рибарска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??