Забрави ме!
Не вдигай поглед с очи смутени,
пропити с нежност и тиха мъка!
Към мен не идвай с длани пленени
носещи тъжно сърце в разлъка.
Недей пристъпя с плаха надежда,
че има пропаст в пътя кармичен
и теб ще очерни с тази одежда,
покрила много души обични.
Има такава безкрайна дупка –
черна, огромна, жадна за всичко
и теб без грях ще погълне тука,
ще те затрие за миг магичност!
Спаси се! Бягай далеч от мене!
И не запомняй ни лик ,ни име
Не ти е нужно такова бреме,
живей щастливо и ... Забрави ме!
11.03.2005г.
© Даниела Иванова-Рибарска All rights reserved.
