7 nov 2015, 18:32

Забрави ме 

  Poesía » De amor
344 0 4

Не ми се мяркай пред очите,

не влизай в моя кръгозор.

Не ми засенчвай и лъчите.

Не ми насаждай тоз позор...

 

Не дишай въздуха край мене.

Не пращай облаци над мен.

Душата ми от болка стене,

за нея няма хубав ден.

 

Аз искам сам да си остана

да видя себе си отвън.

И пред икона да застана,

и да се моля, и насън.

 

Във себе си да се затворя,

да мине болката поне.

Тогава пак ще заговоря

за необяздени коне.

 

Затрий се някаде нататък -

пилей се ти нашир и длъж.

Но остани си там - оттатък,

и забрави ме, като мъж.

 

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря Ви,зорница,Вода,Евелина и Ева!
    Радвам се,че ме посетихте и коментирахте!
    желая Ви хубава неделна вечер!!
  • Много категорично - я се чупкай...!!!
    Не ми се мяркай пред очите,
    не влизай в моя кръгозор.
    Не ми засенчвай и лъчите.
    Не ми насаждай тоз позор...
  • Категорично и достойно!
    Браво!
  • Много болка има тук...

    Пожелавам ти да я излекуваш с нова, по-голяма любов!

    Поздрави!
Propuestas
: ??:??