Забрави ме
Не ми се мяркай пред очите,
не влизай в моя кръгозор.
Не ми засенчвай и лъчите.
Не ми насаждай тоз позор...
Не дишай въздуха край мене.
Не пращай облаци над мен.
Душата ми от болка стене,
за нея няма хубав ден.
Аз искам сам да си остана
да видя себе си отвън.
И пред икона да застана,
и да се моля, и насън.
Във себе си да се затворя,
да мине болката поне.
Тогава пак ще заговоря
за необяздени коне.
Затрий се някаде нататък -
пилей се ти нашир и длъж.
Но остани си там - оттатък,
и забрави ме, като мъж.
© Никола Апостолов All rights reserved.
