15 oct 2014, 11:25

Забравих

  Poesía
1.1K 0 5
   

Не ме боли.
Наистина забравих.
И вече ми е все едно.
Къде ли маската оставих
и скъсаното си палто.
Ще продължа.
Ще ми е малко тъжно.
Какво от туй,
че всичко бе любов.
Животът продължава.
Вярно, малко скучен,
но някак дишането
ми е по добро.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Камена Григорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Регина!
    Вики, поздрав и на теб!
    Мисана, благодаря и за адът е точно така.. Хубав ден!
    Стойна, благодаря! Така е, времето лекува и отнема много неща, и хубави и лоши! Хубав ден!
  • Щом изпитваш облекчение, значи не си сгрешила.
    Животът е пред теб!
    Предполагам, че ти си прототипа на героинята ти и затова така ти пиша.
  • Много хубаво си го изрекла, Камена! Дишането става малко по-добро, но адът остава в сърцето.

    Поздравление за ефектния ти стих!
  • До следващия път Поздрави!
  • поздрав!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...