15 окт. 2014 г., 11:25
Забравих
Не ме боли.
Наистина забравих.
И вече ми е все едно.
Къде ли маската оставих
и скъсаното си палто.
Ще продължа.
Ще ми е малко тъжно.
Какво от туй,
че всичко бе любов.
Животът продължава.
Вярно, малко скучен,
но някак дишането
ми е по добро.
© Камена Григорова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Щом изпитваш облекчение, значи не си сгрешила.
Животът е пред теб!
Предполагам, че ти си прототипа на героинята ти и затова така ти пиша. -
Много хубаво си го изрекла, Камена! Дишането става малко по-добро, но адът остава в сърцето.
Поздравление за ефектния ти стих! -
До следващия път
Поздрави! -
поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Вики, поздрав и на теб!
Мисана, благодаря и за адът е точно така..
Стойна, благодаря! Така е, времето лекува и отнема много неща, и хубави и лоши! Хубав ден!