15 окт. 2014 г., 11:25

Забравих

Поэзия

1.1K 0 5

Не ме боли.
Наистина забравих.
И вече ми е все едно.
Къде ли маската оставих
и скъсаното си палто.
Ще продължа.
Ще ми е малко тъжно.
Какво от туй,
че всичко бе любов.
Животът продължава.
Вярно, малко скучен,
но някак дишането
ми е по добро.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

fionita (Камена Григорова)

Благодаря, Регина!
Вики, поздрав и на теб!
Мисана, благодаря и за адът е точно така.. Хубав ден!
Стойна, благодаря! Така е, времето лекува и отнема много неща, и хубави и лоши! Хубав ден!

2014-10-16T11:06:52+03:00
stoyna (Стойна Димова)

Щом изпитваш облекчение, значи не си сгрешила.
Животът е пред теб!
Предполагам, че ти си прототипа на героинята ти и затова така ти пиша.

2014-10-15T21:54:26+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Много хубаво си го изрекла, Камена! Дишането става малко по-добро, но адът остава в сърцето.

Поздравление за ефектния ти стих!

2014-10-15T21:40:22+03:00
Самодива (Вики)

До следващия път Поздрави!

2014-10-15T14:41:46+03:00
Регина (Радост Даскалова)

поздрав!

2014-10-15T13:39:20+03:00