Не ме боли.
Наистина забравих.
И вече ми е все едно.
Къде ли маската оставих
и скъсаното си палто.
Ще продължа.
Ще ми е малко тъжно.
Какво от туй,
че всичко бе любов.
Животът продължава.
Вярно, малко скучен,
но някак дишането
ми е по добро.
© Камена Григорова Всички права запазени
Вики, поздрав и на теб!
Мисана, благодаря и за адът е точно така.. Хубав ден!
Стойна, благодаря! Така е, времето лекува и отнема много неща, и хубави и лоши! Хубав ден!