29 ago 2017, 19:22

Забравих ли се?

  Poesía
597 1 2

Забравих ли се?

 

Взе да избледнява картината, в която се рисувам.

Приближи се страх от сенки грозни, 

аз съм между тях и се страхувам.

Изтрила съм понятия за утре

и плувам безметежно по вълните.

Пресъхна ми морето,

остана пясъкът, по който да вървите.

Пищят в ушите ми гларусите гладни,

и нагло спущат се към плячка ситост.

Вълните липсват. Нямам и въпроси,

изляха се в мокра духовитост.

Заглъхвам между пясъчните дюни.

Полепнаха ми песъчинки по очите.

Дращят ми. Не вярвайте, че плача.

Искам тишина. Защо шумите? 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Божкова Todos los derechos reservados

Минорен МаЖор 

13.07.2017 год.

Настроения...

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...