29 ago 2017, 19:22

Забравих ли се?

  Poesía
598 1 2

Забравих ли се?

 

Взе да избледнява картината, в която се рисувам.

Приближи се страх от сенки грозни, 

аз съм между тях и се страхувам.

Изтрила съм понятия за утре

и плувам безметежно по вълните.

Пресъхна ми морето,

остана пясъкът, по който да вървите.

Пищят в ушите ми гларусите гладни,

и нагло спущат се към плячка ситост.

Вълните липсват. Нямам и въпроси,

изляха се в мокра духовитост.

Заглъхвам между пясъчните дюни.

Полепнаха ми песъчинки по очите.

Дращят ми. Не вярвайте, че плача.

Искам тишина. Защо шумите? 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Божкова Todos los derechos reservados

Минорен МаЖор 

13.07.2017 год.

Настроения...

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...