Забравих ли се?
Забравих ли се?
Взе да избледнява картината, в която се рисувам.
Приближи се страх от сенки грозни,
аз съм между тях и се страхувам.
Изтрила съм понятия за утре
и плувам безметежно по вълните.
Пресъхна ми морето,
остана пясъкът, по който да вървите.
Пищят в ушите ми гларусите гладни,
и нагло спущат се към плячка ситост.
Вълните липсват. Нямам и въпроси,
изляха се в мокра духовитост.
Заглъхвам между пясъчните дюни.
Полепнаха ми песъчинки по очите.
Дращят ми. Не вярвайте, че плача.
Искам тишина. Защо шумите?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Божкова Всички права запазени
