Забравих ли се?
Забравих ли се?
Взе да избледнява картината, в която се рисувам.
Приближи се страх от сенки грозни,
аз съм между тях и се страхувам.
Изтрила съм понятия за утре
и плувам безметежно по вълните.
Пресъхна ми морето,
остана пясъкът, по който да вървите.
Пищят в ушите ми гларусите гладни,
и нагло спущат се към плячка ситост.
Вълните липсват. Нямам и въпроси,
изляха се в мокра духовитост.
Заглъхвам между пясъчните дюни.
Полепнаха ми песъчинки по очите.
Дращят ми. Не вярвайте, че плача.
Искам тишина. Защо шумите?
© Мария Божкова All rights reserved.
