Забравихме
Моят слънчев лъч се губи
и не иска да се върне пак.
Спомени се лутат в мене,
слънчеви лица,
няма вече обич в тебе,
има само нищета.
Ти желаеше отново друга,
аз пък задушавах с любовта,
ето тук, отново разделени,
всеки тръгва по света.
Обещания, копнежи и мечти големи,
всичко туй пропуснахме със теб.
Не простихме, не решихме.
Не се целунахме дори.
Всеки своя път пое напреде
и забрави за нощта,
и забрави за онази ярка мигаща звезда,
пътя ни която някога огря.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
