Забравихме всичко

Poesía » Otra

563 0 5

Забравили всичко,

отново забравяме и себе си,

преглътнали всичко,

пак преглътнахме

горчивата чаша...

колко безсмислено се

гонихме и колко лесно

се пресякоха пътищата...

забравили всичко,

забравихме ли любовта,

КОЯТО НЕ ТЪРПИ

БЯГСТВО И ЗАБРАВА,

ЗАЩОТО Е ВИНАГИ

ТУК - В СЪРЦЕТО ТИ.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

geowid (Георги Видинов)

не,ако е в заблуда си остава в заблуда,не може чрез нея да дойде на себе си-за това стана вече дума в коментара за съмнението и истината-същото е

2012-06-07T18:31:06+03:00
misteriqta (Мария)

понякога стават метаморфози, понякога и то е в заблуда, докато дойде на себе си

2012-06-06T23:41:13+03:00
geowid (Георги Видинов)

х-ах,заради "другите","заради.." за сърцето няма "аз" и "другите"-говорихме за това...

2012-06-06T23:16:47+03:00
misteriqta (Мария)

понякога-заради другите или заради чувствтото

2012-06-06T22:27:24+03:00
geowid (Георги Видинов)

щом като е винаги в сърцето,как е възможно човек да забрави себе си?

2012-06-06T21:47:39+03:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9