Забравихме всичко

Poesía » Otra

561 0 5

Забравили всичко,

отново забравяме и себе си,

преглътнали всичко,

пак преглътнахме

горчивата чаша...

колко безсмислено се

гонихме и колко лесно

се пресякоха пътищата...

забравили всичко,

забравихме ли любовта,

КОЯТО НЕ ТЪРПИ

БЯГСТВО И ЗАБРАВА,

ЗАЩОТО Е ВИНАГИ

ТУК - В СЪРЦЕТО ТИ.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

geowid (Георги Видинов)

не,ако е в заблуда си остава в заблуда,не може чрез нея да дойде на себе си-за това стана вече дума в коментара за съмнението и истината-същото е

2012-06-07T18:31:06+03:00
misteriqta (Мария)

понякога стават метаморфози, понякога и то е в заблуда, докато дойде на себе си

2012-06-06T23:41:13+03:00
geowid (Георги Видинов)

х-ах,заради "другите","заради.." за сърцето няма "аз" и "другите"-говорихме за това...

2012-06-06T23:16:47+03:00
misteriqta (Мария)

понякога-заради другите или заради чувствтото

2012-06-06T22:27:24+03:00
geowid (Георги Видинов)

щом като е винаги в сърцето,как е възможно човек да забрави себе си?

2012-06-06T21:47:39+03:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0