Забравихме всичко

Poetry » Other

559 0 5

Забравили всичко,

отново забравяме и себе си,

преглътнали всичко,

пак преглътнахме

горчивата чаша...

колко безсмислено се

гонихме и колко лесно

се пресякоха пътищата...

забравили всичко,

забравихме ли любовта,

КОЯТО НЕ ТЪРПИ

БЯГСТВО И ЗАБРАВА,

ЗАЩОТО Е ВИНАГИ

ТУК - В СЪРЦЕТО ТИ.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

geowid (Георги Видинов)

не,ако е в заблуда си остава в заблуда,не може чрез нея да дойде на себе си-за това стана вече дума в коментара за съмнението и истината-същото е

2012-06-07T18:31:06+03:00
misteriqta (Мария)

понякога стават метаморфози, понякога и то е в заблуда, докато дойде на себе си

2012-06-06T23:41:13+03:00
geowid (Георги Видинов)

х-ах,заради "другите","заради.." за сърцето няма "аз" и "другите"-говорихме за това...

2012-06-06T23:16:47+03:00
misteriqta (Мария)

понякога-заради другите или заради чувствтото

2012-06-06T22:27:24+03:00
geowid (Георги Видинов)

щом като е винаги в сърцето,как е възможно човек да забрави себе си?

2012-06-06T21:47:39+03:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0