29 may 2015, 1:02

Забвение

  Poesía
722 0 0

Назад е само тъмнина,

обърна ли се, няма никой

и губят ми се случки и места

и хората, с който бях най свикнал.

 

Не помня имена, лица.

Заспя ли, все това сънувам

как возя се безцелно във кола,

а километража ù стои на нула.

 

Събуждам се, денят е вече нов.

В очакване съм на мъжа във бяло,

той идва винаги с табелката "Петров"

и ми повтаря "здрав дух, здраво тяло".

 

Харесва ми да събеседвам с него.

Понякога ми води разни хора тук,

а те се радват, че ме виждат ведър,

но аз си мисля, че ме бъркат с друг.

 

Целуват ме и си отиват плахо,

на двора разговарят със "Петров"

с ръка ми махат, качват се на влака

и с тях изчезва всеки спомен нов.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниел Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...