Назад е само тъмнина,
обърна ли се, няма никой
и губят ми се случки и места
и хората, с който бях най свикнал.
Не помня имена, лица.
Заспя ли, все това сънувам
как возя се безцелно във кола,
а километража ù стои на нула.
Събуждам се, денят е вече нов.
В очакване съм на мъжа във бяло,
той идва винаги с табелката "Петров"
и ми повтаря "здрав дух, здраво тяло". ...