24 oct 2009, 20:59

Забързаните хора

  Poesía » Otra
767 0 0

Забързаните хора

Забързаните хора
тичат без умора.
Може би не знаят,
че времето пилеят.

И същите те, хората,
не опазват дървета,
не знаят магията
на земната природа.

Но надежда винаги има,
но докато има измама,
няма да има и сполука,
и земята пак е в мрака.

Зеленината свежа,
паяковата мрежа,
въздухът чист,
храстът гъст.

И мъничката прашинка
в пустинята морска.
И огромната синева
в гората розова.

Виждам, пролетта идва,
дърветата разлиства,
всичко покрива
и снега премива.

Дано тази година
е пълна с добрина...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Грийн Лейди Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...