24.10.2009 г., 20:59

Забързаните хора

765 0 0

Забързаните хора

Забързаните хора
тичат без умора.
Може би не знаят,
че времето пилеят.

И същите те, хората,
не опазват дървета,
не знаят магията
на земната природа.

Но надежда винаги има,
но докато има измама,
няма да има и сполука,
и земята пак е в мрака.

Зеленината свежа,
паяковата мрежа,
въздухът чист,
храстът гъст.

И мъничката прашинка
в пустинята морска.
И огромната синева
в гората розова.

Виждам, пролетта идва,
дърветата разлиства,
всичко покрива
и снега премива.

Дано тази година
е пълна с добрина...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Грийн Лейди Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...