24 окт. 2009 г., 20:59

Забързаните хора

766 0 0

Забързаните хора

Забързаните хора
тичат без умора.
Може би не знаят,
че времето пилеят.

И същите те, хората,
не опазват дървета,
не знаят магията
на земната природа.

Но надежда винаги има,
но докато има измама,
няма да има и сполука,
и земята пак е в мрака.

Зеленината свежа,
паяковата мрежа,
въздухът чист,
храстът гъст.

И мъничката прашинка
в пустинята морска.
И огромната синева
в гората розова.

Виждам, пролетта идва,
дърветата разлиства,
всичко покрива
и снега премива.

Дано тази година
е пълна с добрина...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Грийн Лейди Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...