30 dic 2007, 15:03

Зачатие (на съпругата ми)

1.3K 0 10
Зачатие

(на съпругата ми)

Отронени въздишки,
тихи пресекулки,
нетелесни нишки,
задиращи цигулки.

Нажежени сплави,
тътнещи талази,
сбъркани октави,
натрошени вази.

Сблъскани звезди,
занемяло време,
тръпнещи бразди,
закопняло семе...

30. 11. 2007 г.
Прага

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станимир Тахов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Красиво и искрено! Прекрасни сравнения! Изключително впечатляваща е кулминацията на края, последвана от апосиопезата на премълчаните чувства, което всъщност отменя нуждата от завършеност на последния стих!
  • Бая дълбоко си се скрил )
    Или по-скоро аз съм била дълбоко скрита тогава,едва на 4 години,под някоя маса )))
  • Новоткрит)) ама пиша от 1993, те тва се казва дълбоко скриване
  • Имаме си новооткрит талант
  • Благодаря Ами пропуснала си ме, защото това са първите неща които пускам тук.......

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...