26 feb 2007, 13:18

Зачерквам всички правила

  Poesía
893 0 15
Зачерквам всички правила.
В душата ми такива, нека няма.
В пожар от огнени дихания
рисувам пламъци и аленея.
Издигам се над празнодумия,
над някакви неписани забрани.
Бушувам в своята стихия,
в изгарящи стенания се сливам.
Дочувам мълниеносните вълни
да тътнат буйно във кръвта.
Преплитам дланите си и горя
над тъмните стени на гордостта.
Забравям всякакви закони,
притегляния земни и неземни.
Отварям  сто врати в сърцето си,
а влизам само през една...
Разпръсвам се на хиляди парчета.
Добра и чиста се прераждам.
В сърцето ми посява огънят страстта,
пред Любовта с душата коленича...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на всички вас!
  • мила Джейни, правилата са за да се нарушават, дори когато сами сме ги писали горе главата и напред! теб Любовта те води. пиши, можеш!
  • Дано отсееш доброто от злото, Джейни...писането е начин да излееш душата си, искреността е най-важното, а помежду всички искрени излияния и откровения се раждат великите стихове!!! Така че не се огорчавай и не робувай на мненията, бъди себе си!
  • Писателче, не мисля, че ти е позната материята, с която боравиш постоянно, в опитите си да злобееш...Може и да си чел нещичко от Библията, но от поведението ти в сайта виждам, че не си я разбрал. Да цитираш високоумно стихове от нея, нищо не означава и изобщо не е достатъчно, думите ти нямат тежест и покритие!!!
  • пред Любовта с душата коленича...

    Джейни, прекрасен е стихът ти! А ако на някой не му допада това, остави го насаме с разбирането му за правилно и грешно!
    Прегръщам те!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...