30 may 2023, 19:35  

Задкулисие

  Poesía » Civil
548 0 0

Срам ме от това, което виждам,

тази зависимост от чужди сили!

Българи, никак не ви завиждам,

как въобще горе сме ги качили!?

 

Докога мижитурки ще ни управляват,

докога ще живеем сред предателство,

българите са бедни, едвам оцеляват,

ще има ли въобще ново правителство?

 

Алчни в своята користна борба,

тъй собствения си народ убиват,

на малка държава тъжна съдба,

не се стараят даже да се скриват*!

 

Да, болката ме измъчва отвътре,

кога ще обуздаем тези калпазани,

тези ли ще ни изчегъртат от мутри,

толкоз ли са силни тия шарлатани!?

 

*Асен Василев не се отрича от думите си в скандалния разговор.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...