8 sept 2017, 23:39

«Задкулисно» 

  Poesía » De amor
437 3 5

 

 

В полунощ свалих грима си!

Токчетата черни скрих!

Роклята - едва не я разкъсах!

А бельото просто изгорих! 

Красива мога да съм и без дрехи.

Губещият  - повярвай ми си ти,

когато се опитваш да хитрееш - 

лягай си и лампите гасѝ.

Да те очаквам вече не разчитай.

Избрал си път със две лица

харесва ти да си с различна,

но «другата» това няма да съм аз!

Не се отказваш да ме имаш

отново с подлите си номера

пристрастѐн си към лъжата. 

Разбрах го, ти отдавна закъсня!

Дори невинно да ме гледаш 

и по-ниско от тревата да вървиш

с красиви думи да ме мамиш,

и след мене чинно да пълзиш. 

Дори тогава няма да ме имаш,

с три думи просто изгоря - 

"Ще ти се обадя мило"

Във поредицата с номера...

 

© Весела Маркова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Не приемай миналото,за да не се завръща болката...
  • Да Вили, трупа досие в рими! Лошото е, че такива типове не умеят да четат поезия
    Благодаря ти!
  • Весе, тук направо си го размазала—”въпросния”.
    Но от това, което прочетох даже му е малко.
  • Благодаря Вели, призраците от миналото не харесват светлината на промяната!
  • Веси, толкова тъжен стих, но красив и изящен. Словата ти се изливат! Поздрави!
Propuestas
: ??:??