«Задкулисно»
В полунощ свалих грима си!
Токчетата черни скрих!
Роклята - едва не я разкъсах!
А бельото просто изгорих!
Красива мога да съм и без дрехи.
Губещият - повярвай ми си ти,
когато се опитваш да хитрееш -
лягай си и лампите гасѝ.
Да те очаквам вече не разчитай.
Избрал си път със две лица
харесва ти да си с различна,
но «другата» това няма да съм аз!
Не се отказваш да ме имаш
отново с подлите си номера
пристрастѐн си към лъжата.
Разбрах го, ти отдавна закъсня!
Дори невинно да ме гледаш
и по-ниско от тревата да вървиш
с красиви думи да ме мамиш,
и след мене чинно да пълзиш.
Дори тогава няма да ме имаш,
с три думи просто изгоря -
"Ще ти се обадя мило"
Във поредицата с номера...
© Весела Маркова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Не приемай миналото,за да не се завръща болката...
-
Да Вили, трупа досие в рими! Лошото е, че такива типове не умеят да четат поезия
Благодаря ти! -
Весе, тук направо си го размазала—”въпросния”.
Но от това, което прочетох даже му е малко. -
Благодаря Вели, призраците от миналото не харесват светлината на промяната!
-
Веси, толкова тъжен стих, но красив и изящен. Словата ти се изливат! Поздрави!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
