21 abr 2007, 10:54

Заедно влюбени

  Poesía
1.7K 0 5

Гледаш сиво ежедневие,
гледаш блудкава мъгла,
после гледаш с презрение
бездушните тела


и си казваш, ами да,
това е нашият живот,
само проста простота,
покрита до горе в мъгла.

Но ето лъч жълтукащ
през нея се прокрадва
като капчица вода
в ада...

и си казваш
 - Ха, искра,
ще запаля огън с нея

и се мъчиш.
 - До кога ?

Животът не е лесен,
никога не е и бил,
но щом сте двама,
ще е лесно, сами
си го знаете... нали ?

Вие вече сте се сляли,
сляли сте се в едно
и колкото и да ви удрят,
ще останете заедно!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво е!
  • Много ми хареса!
    Поздрави!
  • щях те целуна ако беше момиче за хубавите ти слова, но си мъж и затова те приветствам за мисълта и стиха!
  • Живота не е лесен, но пак е прекрасен!
    Поздрави!
  • Прекрасно , просто прекрасно

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...