21 апр. 2007 г., 10:54

Заедно влюбени

1.7K 0 5

Гледаш сиво ежедневие,
гледаш блудкава мъгла,
после гледаш с презрение
бездушните тела


и си казваш, ами да,
това е нашият живот,
само проста простота,
покрита до горе в мъгла.

Но ето лъч жълтукащ
през нея се прокрадва
като капчица вода
в ада...

и си казваш
 - Ха, искра,
ще запаля огън с нея

и се мъчиш.
 - До кога ?

Животът не е лесен,
никога не е и бил,
но щом сте двама,
ще е лесно, сами
си го знаете... нали ?

Вие вече сте се сляли,
сляли сте се в едно
и колкото и да ви удрят,
ще останете заедно!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво е!
  • Много ми хареса!
    Поздрави!
  • щях те целуна ако беше момиче за хубавите ти слова, но си мъж и затова те приветствам за мисълта и стиха!
  • Живота не е лесен, но пак е прекрасен!
    Поздрави!
  • Прекрасно , просто прекрасно

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...