radoslava29 (Радослава Михайлова)
278 370
13 sept 2008, 18:31

Заедност 

  Poesía » De amor
717 0 2
Заедност

Ръцете ни вплетени още стоят,
макар толкова с другия да сме свикнали,
откриваме, че устните ни пак не могат да се разделят
и че от вчера повече сме се обикнали...

Изживяхме заедно радости и тежки рани,
сърцата ни в едно съзвучие туптят...
Днес за пореден път ще слеем топли длани,
които заедно могат света да победят.

Още имам нужда в утринка
да виждам първо твоите очи...
и както някога, да вплетеш ръка
във вече побеляващите ми коси.

Дори и мълчанието ти слушам с интерес,
още имаш много да ми кажеш...
Повече от всичко те обичам днес
и повече от всякога за мен си по-важен.

За тебе още съм така красива,
дори по-красива отпреди това...
и до тебе иска да заспивам,
до последния си дъх на таз Земя.

Така хубаво ми е, че и днес сме двама,
времето е като вятъра, помни -
големите огньове ги разпалва,
а само малките гаси!

21.08.2008

© Радослава Михайлова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, Павлина! Много си харесвам това стихотворение! Защото вярвам, че има, наистина има такава любов, която е толкова силна, че дори времето не може да я угаси, напротив - разпалва я още по-силно!
  • !!!добро е !!!!браво
Propuestas
: ??:??