Заедност
820
0
2
Заедност
Ръцете ни вплетени още стоят,
макар толкова с другия да сме свикнали,
откриваме, че устните ни пак не могат да се разделят
и че от вчера повече сме се обикнали...
Изживяхме заедно радости и тежки рани,
сърцата ни в едно съзвучие туптят...
Днес за пореден път ще слеем топли длани,
които заедно могат света да победят.
Още имам нужда в утринка
да виждам първо твоите очи...
и както някога, да вплетеш ръка
във вече побеляващите ми коси.
Дори и мълчанието ти слушам с интерес,
още имаш много да ми кажеш...
Повече от всичко те обичам днес
и повече от всякога за мен си по-важен.
За тебе още съм така красива,
дори по-красива отпреди това...
и до тебе иска да заспивам,
до последния си дъх на таз Земя.
Така хубаво ми е, че и днес сме двама,
времето е като вятъра, помни -
големите огньове ги разпалва,
а само малките гаси!
21.08.2008
Ръцете ни вплетени още стоят,
макар толкова с другия да сме свикнали,
откриваме, че устните ни пак не могат да се разделят
и че от вчера повече сме се обикнали...
Изживяхме заедно радости и тежки рани,
сърцата ни в едно съзвучие туптят...
Днес за пореден път ще слеем топли длани,
които заедно могат света да победят.
Още имам нужда в утринка
да виждам първо твоите очи...
и както някога, да вплетеш ръка
във вече побеляващите ми коси.
Дори и мълчанието ти слушам с интерес,
още имаш много да ми кажеш...
Повече от всичко те обичам днес
и повече от всякога за мен си по-важен.
За тебе още съм така красива,
дори по-красива отпреди това...
и до тебе иска да заспивам,
до последния си дъх на таз Земя.
Така хубаво ми е, че и днес сме двама,
времето е като вятъра, помни -
големите огньове ги разпалва,
а само малките гаси!
21.08.2008
© Радослава Михайлова All rights reserved.
