4 may 2016, 20:07  

Загар

608 0 3

Остави косите да се разпилеят свободно,
лято съм, в очите ми пламък гори,
остави ме, не виждаш ли - дори доброволно
слънце в душата ми отново блести.

Остави ме - напук на лошото време,
Лято съм, нима не разбра?
Остави ме - и нека за късните грешки
съжаляваме после, но не и сега.

И нека под слънцето бъдем отново...
млади, загубени, като в лятната вечер,
додето вълните бушуват свободно...
обгърнати, целуващи, изстиващи вече.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любослава Пиринкова Todos los derechos reservados

Това е първият ми опит за написване на стихотворение с рима, не знам доколко е добро, така че ще се радвам да чуя мнението ви. Обичам истината във всякакъв аспект. :)

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...